Джеват е на 63 г. През юни започва да изпитва болка в стъпалото на десния крак, която е придружена с рани в областта, както и подуване на крайника. Посещава специалист в гр. Велики Преслав, който му споделя, че кракът не се оросява и го насочва към свои колеги в гр. Шумен. „Приеха ме в болница, направиха ми изследвания и казаха, че ще направят процедура, с която да отпушат съдовете. Мъчиха се, но без резултат, а болката стана още по-силна. На следващия ден пак опитаха и пак беше неуспешно. Тогава ме откараха по спешност в болница в Бургас. Лекарите ме вкараха директно в операционната. Казаха, че всичко е наред и операцията е преминала успешно, успели са да отпушат съдовете.“, разказва Джеват. Мъжът е изписан от лечебното заведение. Специалистите го уверяват, че ще се възстанови и му дават препоръка за посещение след месец, за да се заемат с другия крайник, тъй като според тях и той не е в добро състояние. „През цялото това време на спираше да ме боли, кракът беше подут, имаше рани. Отидох след един месец и им казах, че трябва да направят нещо, защото крайникът не се възстановява след операцията, а дори става по-зле. Приеха ме отново и пак извършиха операция. Болките вече бяха наистина много силни. По време на една от визитациите лекарят влезе и каза, че е невъзможно кракът ми да се оправи, нещата не били добре и ще се наложи да го ампутират от над коляното – целия крак. Аз заявих, че трябва да го обсъдя със семейството си. Синът ми беше категоричен, че няма да се подложа на ампутация и ще търсим друг вариант. Лекарите помолиха да остана още няколко дни в болницата, а през това време децата ми търсеха някакво спасение.“, казва още Джеват. След дълго проучване семейството на мъжа решава да се обърне за помощ към д-р Александър Даскалов, специалист в Клиника по съдова хирургия на АСК УМБАЛ Токуда. „Кракът на Джеват беше в много тежко състояние. Имахме огромни съмнения дали изобщо има шанс да го спасим. Извършването на толкова процедури, които не са довели до резултат, усложнява още повече работата ни. При една от предходните му интервенции, единствената му сравнително здрава артерия под коляното беше необратимо комприментирана. Кракът му беше лилав, студен, с рани, неподвижен и без никаква сетивност.“, споделя д-р Даскалов. Мъжът преминава през всички необходими изследвания. В 8-часова операция влизат д-р Даскалов, д-р Борис Илчев и анестезиолог-реаниматора д-р Димитър Татаров. „Единственият наличен съд, с който разполагахме, беше средният сегмент на предната тибиална артерия (разположена в предната част на крака между коляното и стъпалото). Извършихме байпас и наблюдавахме начално възстановяване – кръвоснабдяването към подбедрицата се подобри, особено в зоната около петата. Въпреки това, кръвоток към стъпалото и предноходилната област все още липсваше. Това наложи повторна интервенция, с цел да се осигури адекватен „аутлет“ за байпаса – ефективно изливане на кръвта към стъпалните артерии.“, разказва д-р Даскалов. След тази допълнителна процедура се постигнато пълноценно кръвоснабдяване на крайника до най-дисталните (крайните) му части. „Важно е да се подчертае, че още при първата интервенция предната тибиална артерия беше подложена на балонна дилатация, с цел да се осигури максимален кръвоток към стъпалото и да се създаде подходящо поле за дистално изливане на байпаса. За съжаление, дисталният сегмент на артерията бе значително увреден и реагира с изразен рекойл след дилатациите (разширяването). Това наложи втора целенасочена процедура, насочена към възстановяване на перфузията (оросяването) в стъпалото, включително и в най-дисталните (крайните) артерии, достигащи до пръстите. Истината е, че рискът за загуба на крака беше много голям. Може да се каже, че сценарият, който сбъднахме бе с вероятност под 5%. Въпреки това за нас, както и за пациентите, е изключително важно да направим всичко възможно да спасим крайника. Ампутацията, предложена на Джеват в на целия крак, а днес той може да стъпва, дори да ходи и не изпитва болка за първи път от повече от месец.“, допълва д-р Даскалов. Джеват споделя, че днес е щастлив, че е намерил специалисти като д-р Даскалов и д-р Илчев и че не е позволил кракът му да бъде ампутиран. „Първо съм благодарен, че ме приеха и то веднага. Пътят докато стигна до тях беше много трънлив. Хванахме се за д-р Даскалов като удавници за сламка. Те ми казаха истината, че положението е много зле, но ще положат всички усилия, за да спасят крака ми. Състоянието ми беше критично, но те веднага се заеха с моя случай. В Бургас искаха да ми отрежат крака, а тук ме спасиха. Не мога да намеря думи, с които да се отблагодаря на д-р Даскалов, д-р Илчев, на целия екип на Клиниката по съдова хирургия, няма думи, с които да мога да изразя огромната си благодарност. Този хирург има златни ръце, този екип направи чудо, наистина, това е което мога да кажа. Днес съм на крака само и единствено заради тях!“, споделя емоционално Джеват. Мъжът казва още, че е планувал смяна на тазобедрената си става и не е очаквал да му се случи подобно нещо. А лекарите напомнят, че е много важно пациентите да потърсят медицинска помощ от съдов хирург, ако усещат дискомфорт или болка в крайниците си. Знаем колко е трудно за пациентите да се ориентират в медицинската терминология, както и да взимат решения за предстоящо лечение или избор на специалист. Именно поради тази причина решихме да създадем платформа, в която всеки от Вас може да зададе въпрос към нашите специалисти в Клиниката по съдова хирургия. Попитай съдовия хирург